Неорганизирана ваканция

Представете си, че сте във самолет, на път за Венеция, Италия. Нямате никаква идея с какъв транспорт ще се придвижите или какво ще видите. Във този момент изпадате в криза и започвате да търсите в инернет „Какво мога да видя във Венеция?“, но забравяте, че сте на самолетен режим- И СЕ ПАНИКЬОСВАТЕ! Веднага щом слезете от самолетa се опитвате да доловите Wi-Fi мрежата на летището в, но ИЗНЕНАДА-няма такава! Изпадате в по-голяма паника. И се опитвате да доловите някакъв сигнал качвайки се по столовете с вдигнати ръце и движейки се около изхода. След като излизате се оказва, че няма човек, който да знае английски или още по-малко вероятно-български. Оглеждате се и виждате голям надпис на един миниван- „Airport shuttle“, и се качвате там. По време на превоза до града умолявате шофьора да сподели мобилният си интернет за малко или поне да ви каже къде точно отивате. Когато слизате вие и целият ви багаж бивате изсипани до някакъв супер маркет някъде си, но поне разбирате, че това не е Венеция.

Внезапно късметът ви се усмихва и виждате кафене със надпис „Free wi-fi“. Тръгвате натам с надеждата, че ще ви дадат паролата за интернета ако си поръчате нещо, но не. „Excuse me can you give me the wi-fi password“. Сервитьорката гледа с недоумление и ококорен поглед мислейки си “На хиландски ли ми говори тоя?“ Тогава разбра, че тези 3€ са били напразно, но поне чийзкейка с череши беше вкусен. Оказа се че една умна англоговоряща италианка на съседната маса пиеща капучино дочула разговора. Тя превежда искането ви на сервитьорката и тогава вие горите от щастие и въртешно ви се иска да подскачате от радост, но външният ви вид е „Thx“. Пръстите ви пишат думите „What to do in Venice“ със скоростта на светлината.  След около час и половина вие излизате от кафенето и се оказва, че е станало 21 часа тукашно време. Лошото е, че нямате хотел и отново пристъпвате прага на кафенето и се налага да си поръчате топло лате с екстракт канела за да останете още. -2.35€. Намирате хотел в другият край на мястото където сте. След като сте разбрали, че това е град в покрайнините на Венеция-Местре. Отивате да вземете метрото, но няма метро. Та това е Остров!!!Duh!… Друг начин няма-пешачката- защото няма автобуси в 22 часа. Докато ходите поне сте спокоен, че знаете какво да правите утре- да видите „ Моста Риалто… Пиацале Рома…“ И БАМ! Във спомените ви от преди 24 минути се сещате, че в долният ляв ъгъл на телефона ви пишеше „Bus station piacale Roma“ и отново усещате чувството, заради което искате да скачате. Вече имате представа и как да стигнете до Венеция. Но не и до хотела…

Най-после сте стигнали до хотела и първата ви мисъл е „Къде ми е багажа“ Е да…. Има и лоши моменти като този, когато осъзнаеш, че бягажа ти го няма и се сещаш, че е до закачалката за якета и шапки във кафенето, във което вие изхарчихте 5.35€ Поне имаше и добра новина! Беше около 23:30 часа и имаше автобус за улица на 11 мин път от кафенето както казваше в момента мистър Google. Е веднага тръгна да търси средно големият си куфър, важната чанта с фотоапарат и карта на Марсилия(на Френски), която беше намерил на земята, на летището и реши да си я прибере. Поне единствените, но и най-важни неща бяха в него. Портфейлът. Телефонът. Дъвка и Паспортът му във неговата мъжка чантичка. Успя да вземе автобусът във 00.00 и билетът беше 1€. -1€. Чудесна новина беше, че багажът му беше в кафенето. Мина отново по същият маршрут, но пеша. ОТНОВО. Върна се в хотела и заспа.

 

Моника Кабаиванова