Истината за приятелството

Вървеше по пустия тротоар под сянката на дърветата, когато видя листче, забодено с кабърче на един от кестените. С неумел почерк беше написано: „Търся си приятел. Ще бъда утре тук точно в пет“. Той се замисли и в главата му се появиха колебания, знаеше, че може да бъде нещо опасно. Той беше много самотен и може би в същата позиция като тайнствения автор на листчето, повявано от вятъра и висейки от дървото. Взе листчето и го погледна по-отблизо. Момчето седя няколко минути с празен поглед. Тогава той се осъзна и погледна скъсания си червено-кафяв часовник. Разбирайки, че закъснява, той хвърли листчето и побягна към училище. Момчето беше в 8 клас, беше точно средата на септември и все още повечето листа не бяха опадали. Той беше в ново училище, затова не биваше да закъснява, за да не ядосва злобните си леприконоподобни учители.

След като беше началото на годината той трябваше да си намери приятели, а всички се държаха доста по-злобно с него отколкото преди. Когато се опитваше да се присъедини в някакъв разговор всички го отбягваха и игнорираха, а това го караше да се чувства тъжен и самотен.

Когато се прибираше от училище вървеше бавно и отчаяно отново по същия път към къщи. Седна до едно дърво и тихо заплака. После отново в главата му изникна мисъл за бележката на дървото от сутринта. Той вече беше решен. Нямаше какво да изгуби ако отиде там. Единственото, което можеше да стане е да спечели нов приятел.

Утре точно в пет часа чакаше пред дървото, на което намери бележката. След няколко минути се появи най-популярното момче и застана малко по-далеч от него, а след малко го попита.

-Ей, ти какво чакаш?

-Чакам един човек.

-Кого?

-Един човек, който е оставил бележка заа… ъмм едно нещо…

След тези думи момчето се засрами много и в този момент другото момче отговори изненадано:

-Това съм аз.

-Наистина?

-Да, аз не съм такъв какъвто ме мислиш! Мисля, че щом си дошъл тук, аз вече мога да ти се доверя, та ти си в същото състояние като мен!

-Това не е вярно! Ти имаш толкова много приятели!

-Те не са истински! Те не са нищо! Те ме харесват, защото съм популярен, но те не са нищо за мен, като предмети са…

-Оу… явно наистина е така…

В този миг настъпи неловка тишина. Те тръгнаха и се разговориха, и на следващия ден в училище всичко беше различно. От сега нататък той не сядаше сам и се чувстваше много по-добре, защото имаше рамо до себе си. Феновете на другото момче все още не знаеха за това. След няколко седмици това се разчу и всички започнаха да се смеят. Заради избора му на приятел той почти загуби популярността си. Повече хора го мразеха отколкото харесваха, но поне бяха двама и се подкрепяха и един ден се опълчиха на злобата:

-Хей, какъв ви е проблема? Аз съм приятел с едно обикновено момче и не ме е срам!

-А трябва! Развали цялата си репутация с него!-каза една разгневена фенка.

-Предпочитам да имам един истински приятел, отколкото хиляда фалшиви!

След като цялото училище чу това, доста от лошите коментари се отдръпнаха настрана, макар и не всички да го харесваха. Той не се интересуваше от това.

Не се интересувайте от мнението на другите, а се грижете за себе си и своето собствено щастие. Така ще откриете своя верен приятел.

 

Разказ по зададено начало

Конкурс от издателство Рива                                             автор: Моника Кабаиванова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *